Прочетен: 3475 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2006 19:41
Характеристики на 1вия прочит:
1) напрягане да се вникне въпреки бариерата на страничния шум;
2) натрапчивото чувство, че именно последният пасаж, за който нямаш ама абсолютно никакъв спомен е бил Гениалният;
3) поставяне на възможно най-правилни ъгълчета встрани на избрани моменти;
4) дивене на въпросните избрани моменти.
Характеристики на втория прочит:
1) старателно подчертаване на избраните моменти, отбелязани с ъгълчета.
2) Дивене на ~ .
Повод за прочитане: важна книга за Сладурчето.
Придобиване на текста:
Най-трудната за намиране книга в София, ако нямаш познати, които да ти я дадат. Може би и сезонът е важен – не работят библиотеките.
(днес няколко минути усърдно се взирам в закатинарените врати на читалище “Петър Берон” в търсене на бележка, която да ме светне кога библиотеката ще работи отново. Не я намирам. Обръщам се да видя дали сладурчето идва. Не. Оглеждам се в стъклото на вратата. Я! бележкаааааааааа :ококор: може би е защото не съм спала тая нощ...)
И все пак: доста изстрадал екземпляр, с твърди корици с печат на Окръжна библиотека “Гео Милев” гр. Михайловград. На 6 лв..
(спомени за книги, взети от библиотеката на село а противоречиви чувства)
- Искате ли плик4е?
- Не, благодаря J - гушкам книгата като намерена любима игра4ка.
Почвам да си я чета още в тролея за към нас, въпреки че пак не съм спала цяла нощ.
18.08.2006 17:18
Търся я от много време.. Не намирам ;(
Още мисля за “Степният вълк”. Отдавна книга не ме беше замисляла толкова. Може би е заради това, че ме остави с усещане за недоразбраност, не знам.
Основно впечатление – че не е мой тип текст. Тези толкова изчистени и подредени текстове не са мой тип, именно заради това чувство за недоразбраност, в което ме оставят. Те пораждат у мен доста различни тълкувания от тези, които обикновено пораждат у другите.
И все пак си мисля, че за да потъна дотолкова в литературата, че изцяло да заживея в нея, трябва да я опозная, колкото мога отвсякъде, а не да се ограничавам само в стила, който ми харесва най-много.
Пък и “Степният вълк” ми напомни на времето, когато Николов ни изкарваше от класиката баси яките мотиви и структури и правеше безинтерсното интересно, че даже зарибяващо. Това пък ми напомни за 2 неща: как написах есе по “Дон Кихот” без да съм го чела (много си го харесах, естествено ;) ) и как извътявах всяка тема по литература, сглобена от чужди интерпретации, така, че да съм съгласна с всяко твърдение в нея...
Та за какво ставаше въпрос, че забравих... аха... Та затова се радвам, когато обстоятелствата ме срещнат с някой текст, който успее да ме замисли, пък даже и да не е мой тип литература.
Обстоятелствата в случая “Степният вълк” = Сладурчето.
Сладурчето като ми я разказваше каза, че Хари ХАлер убива Хермине накрая. БАМ! 1ви шок – че Хермине сама иска от него да я убие; това не ми го беше казал. Книгата се оказва много по-дълбока, отколкото си я предтсавях (засрамвам се от тъпотата си да подценя автор като Хесе :blush: )
Аз обаче, както винаги стъпила твърдо на земята, мисля, че не я убива, а че убива само отражението й... което пък на мен ми убива цялото очарование на магическия театър, който сам по себе си е гениална структура, много ми хареса... много. Обаче аз не приемам магическото като самодостатъчно (за което се мразя страшно), а винаги го слагам до действителното и край! с магията : (( много тъжно...
Та за какво ставаше въпрос, че забравих... аха...
Чудя се дали да използвам така любимата ми схема на интерпретация на Виготски... В чистия й вид няма да може да пасне, но ако все пак приема 2те същности на Хари Халер, които са най-активни (не забравям, че са много повече от 2 ;) ) за 2 противоположни мотива... И после взема Хермине и Мария като още 2 противоположни мотива... хм... Накрая какво остава... От Хари Халер нищо не остава, ако питат мен... Той все пак ще се самоубие на 50ия си рожден ден. Обаче пък Мария остава. И какво се случва... Ако от Хари Халер остава сдуханякът, който всъщност няма да остане за дълго, то от другата страна остава Мария, която винаги ще си остава същата. Значи на изхода имаме стабилен и нестабилен мотив. Те са събрани от Хермине, за да бъде нестабилният мотив доведен до крайност, в която да се самоунищожи. Всъщност Хермине пречупва Хари Халер чрез Мария. Ако го вържа за онова, което казах за хипостазите...
[“змията е Дионис. Аполон убива змията...
(Аполон убива сам себе си всъщност... колко удобно е било едно време да си имаш хипостази... убиваш змията и хоп - самоубил си се :(( )” 3. - 21.08 16:08 - из записките... – по какво уча в момента]
...то оказва се, че Хари Халер се самоубива като убива отражението на своята женска/силна хипостаза... Аполон убива змията... : ( Много обичам! Когато някой път така ми се навържат на пръв поглед разнородни тълкувания : ))
Сега е време да прочета предговора все пак, нали...
21.10.2006 19:08
А спомни си и послеслова на автора, в който се говори за изцелението на Халер
не е мой тип книга "Степният вълк" и не претендирам за "правилни" разсъждения... просто споделих впечатленията си... имам още 2 коментара за нея, дълго време се чудех дали да ги кача, но сега съм сигурна, че няма да ги кача, не искам да говоря сега за "Степният вълк", някой ден може би ще преработя миналото, от което е част тя и ще мога да си спомня за всичките неща, за които ми говориш, но не сега... не сега :((
30.09.2009 11:06
2. LOST TOGETHERNESS (status: completed)
3. past_simple (status: completed)
4. eMM's reading room
5. eMM's soundtrack of non-existence
6. Човекът в стаята
7. watermark
8. djazirith
9. sineater
10. pafka
11. blogroll
12. egon schiele
13. depeche mode live in sofia
14. chuck palahniuk