за тези, които не са попадали на мен в 1 друг форум:

малък роман за 1 малко важно нещо

1.

мама му стара, е, не може сичко да е идеално... :mad:

тоя път обаче дупката в идеалното е голяма колкото 5 държави, от средноголемите... което си е проблем... сериозен и въобще не в потенциала на 1 домашен майстор като мене... тая дупка с готови структури няма да се запълни, то се видя... мъчихме се да докараме необходимата форма като сглобявахме в различни конфигурации готовите структури, с които разполагаме:
- телефон
- интернет
- снимки
- видеоклипове
- smsи
- mmsи
...
обаче някви дупки все остават в помеждунито и през тях духа студено... зззззззз....... пробвахме с телепатия и да си направим телепортирник, ма не стана... :(
та, за такъв проблем си трябва инженер, който да измисли и да построи новата структура, която ни трябва, за да си запълним дупката... Салвадор казва за инженерите, че са най-деградиращият продукт на необходимостта... еми... :обърк: не знам...

когато самолета най-после излита и мога да махна тъпия колан, който ми се врязва в личното пространство :mad:, изваждам картата... тя вече не прилича много на карта на света... по-скоро... абе... по-скоро прилича на картата на света на господ, с нанесени отгоре мои корекции... асистентката ни по теория на културата май се обиди, когато един от малоумните колеги нарече господ домашен майстор... :D аз се изсмях искрено... ами съжалявам, че трябва да го кажа, ама господ даже не е и много добър домашен майстор... точно щото е нереализирал се инженер... адам&ева са си чисто избиване на комплекси, ако питаш мен... кво може да излезе от нещо, направено от кал, да не говорим за нещо, направено от реброто на тва кално нещо... whatever...

за не знам кой път вече почвам да очертавам огромното петно от 5те държави, които ме делят от онова малко нещо, което в момента ми е най-важно... прокарвала съм маркера по границите вече толкова пъти, че хартията всеки момент може да се скъса и сичкото тва разстояние да остане в ръката ми и спокойно да мога да го смачкам и да го изхвърля... а може и просто да го накъсам накъсам накъсам, а може и да го изгоряаааа!!!... :о!к!о!к!о!р:
бавно и мъчително почвам да оцветявам въпросните 5 държави в черничко и те наистина заприличват на дупка...
тая дупка що ми е така позната... много... много... позната... :о!к!о!к!о!р:об?ъ?рк:о!к!о!к!о!р:

2. къщата на брега

“на верандата
дъждът пълни чашките
а ти още спиш”

винаги съм искала да имам къща с веранда
представям си 2 чаши, останали си с подгизналите пакетчета чай и лъжичките, на парапета на верандата и отнякъде капе точно в тях и си прави чай от мислите и настроенията ни, които са се просмукали в пакетчетата, докато сме пили чая си...
аз съм се свила на някакъв фотьойл-мутант и виджам спящото ти отражение в стъклото на прозореца. Спокойна и уморена съм като след болезнено 1временно свършване. Обичам да си те гледам след секс... знам, че ме сънуваш, знам и какво точно правя в съня ти... :blush: Да гледам как спиш след като си бил в мен е най- ... удовлетворяващата гледка... :) защото знам, че не си излизал от мен, напротив, затворил си се там и сега сънуваш моята вътрешност... като в онзи филм.... за смаляващия се любовник, на който не му остава нищо друго освен да влезе и да си остане завинаги вътре... в жената, която обича... какво прави с нас любовта, ако не да ни превръща в част от нечия вътрешност... :yes:
искам да разглобя думите и да сглобя моята си къща с веранда... може и да няма къща... може да е само верандата и стената, и само нашата спалня... като театрален декор...

3. мазето

понякога адски много
ми се иска да ти звънна
без зна4ение с колко
пари ще се набутам
само за да 4уя
че помеждунито е още цяло

оба4е всеки път
ме спира мисълта
4е ако ти покажа
4е с мен май почва нещо да се случва
сама ще пробия дупка в помеждунито
и ще ми стане студено
а ти сам каза
през icqто не можеш
да стоплиш ръцете ми
напукани
по4ти кървящи вече
от студа отвътре
напиращ като лед
да пръсне буркана

ако можех
сами4ка бих
запратила към помеждунито
буркана в който
мозъка ми гър4и се самотно
грижливо консервиран
от предишния
такъв като тебе
и оставен да прашасва в мазето

ти какво ще ми извадиш
и консервираш във буркан
то не остана много
сърцето ми отдавна е изядено
за мезе на водката
1-2 нерва...
няколко болкови рецептора...
последните ти ги давам
с удоволствие
така няма като си отидеш
да усещам болката
докато внимателно махам
костилките на 4увствата си
които ще станат на сладко
след като изцедя сиропа им
съсирен до 4ерно
от захарта
която сама си направих
от разни изпотрошени буркани

4. нощите й

чувствам те сам, далечен и разколебан...
няква странна пулсираща болка упорства между 2ра и 3та става на средния пръст на дясната ми ръка и ми спъва химикалката в думите...
колебая се между глада и гаденето...
напрегната съм като струна и все пак замаяна от часа... при мен е 3, а при теб е 2 сутринта... може и да е от часовата разлика... тва, че все избързвам в отношенията ни...
връщам си сичките часовници с 1 час назад... ще се разминавам с целия си свят, докато съвсем изпадна от него, само и само да не казвам 1ва “обичам те”...
може би все пак ми се повдига...
ще чета, вместо празно да чакам да се обадиш, ще чета спокойна, защото знам, че ти си добре... там, без мен... а топлите ми извинения все повече изстиват и втечняват срока си на годност...

чета horror разказ за някво дете-психопатче :ококор: и се страхувам...адска нужда имам да ме гушнеш... и все пак добре, че не си до мен сега... мисълта, че ще те помоля да ме гушнеш с ококорени очи и ти... :(( и ти... :(( ме плаши още повече... в очите ми избиват сълзи, пускам клепачи за 2 секунди, за да ги върна обратно...
още не си се обадил...
страх ме е да се върна към разказа...
въоръжавам се пак с молива.... тая книга е работа, тая книга е работа... нарязвам сичко страшно на къдрави ивички... никога не съм можела да подчертавам правилно... в детската градина винаги нащърбвах кръга, който трябваше да изрежем по очертанията, колкото и да се стараех....

вече тотално изтрещявам и се гушвам в теб... ти ми казваш нежно, че няма страшно, притискаш ме към себе си с 1 ръка, а с другата взимаш книгата и почваш да ми четеш... обичам гласа ти, усмихвам се :)) ...
и все пак той не успява да притъпи гаденето и аз се изстрелвам в банята... ти идваш с мен, придържаш главата ми докато се давя над мивката и ме галиш по челото...
чувствам, че вече няма да се докосна до сладки неща... интересно как напаснах любимите си шоколадови бонбони на текст за събирани във възглавница слади неща, докато хванат червеи, мисълта само е достатъчна, за да се задавя пак... ох....
докато си мия зъбите... ти събираш косата ми в ръката си, сноп от кестеняви и черни кичури... и галиш шията и раменете ми... и ме гледаш в огледалото, в очите и се усмихваш :)) ...
връщаме се в леглото, още е топло... тъмно и топло... завивката ни обгръща целите, отвън остават само главите ни, които се целуват за лека нощ и заспиват, делейки си глътките въздух

5. малкото важно нещо

мислите ми са разтворими хапчета... кипят и съскат, попаднали в бозавата течност, която някога сигурно била е мозък... така се получава като си гълташ сълзите обратно и си блъскаш главата в надгробните камъни, които си си направил самичък :ококор:

6. телефона

- какво си правиш, сладурче?
- ами работя, какво да правя..., за да не ми е мъчно за теб...
- :KISS: А когато не работиш, какво правиш?...
- спя
- :((
- или си бия чекии разни
- :))
- а ти какво правиш, сладурчето ми?
- ами в момента:... работя върху настроението си...
- а как точно?!?...
- ми... запасих се с розови листа и розови химикалки :озъб:
- :?об?ър?к:
- да пиша с тяаах! :озъб:
- :)) и получава ли се? :))
- ми не особено :((
- :(( :GUUUSH:
- ма как може да ти липсва нещо, което никога не си имааал ?:((?
- сладурчето ми, какво, мама му стара, още ни пречи да се срещнем?!?...
- работата, бе сладурче... и разстоянието...
- :blush:
малкото важно нещо се удари с длан по челото, тя чу звука и изхихика...
целунаха се и затвориха телефоните, за да се върнат към работата си... да си мислят за следващия път, когато ще се чуят, ги натъжаваше по-малко от дългото чао-гушване.

7. хобито му

- прави си надгробни камъни, значи... – притеснено малко
- знаех си, че не трябваше да ти казвам...
тя пали цигара... след 5 секунди вижда, че не си е довършила предишната... въздъхва и му я подава... той я поглежда снизходително и взима цигарата
- още не съм казал, че е психопат... хихихи...
- :(нацуп):
- е, поне не прави надгробни камъни за хора, които убива – :ококор:
- :ококор: – ама че си и ти!... престани...
- хихихи
- да се хилиш – :начумер: → :(
- добре, де, спирам, ма тва и на мен ми идва в повече...
- да, бе, да... ти събираше статуи...
- събрах точно 3 – :ококор-видя-ли-сега-1:0-за-мен ;)
- е,... – :ококор: – да, наистина... ма бяха на трупове! - :))-видя:Pли-ти:Pсега-1:1-за:Pмен-((:
- предавам се...
- :)
- :)
- ма той не е искал да събира надгробни камъни... ама... прави си 1 и после след време решава, че нещо не му харесва и си прави друг :) и затва така са се получили повечко – :yes-yes:
- добре, сладур...
- искаш ли да ти направи 1 труп за колекцията? :grin:
- :ококор: не! :grin: искам да ми направи надгробен камък... аз паднал на колене с клюмнала глава, хванал с 2 ръце стрела!, която е пробола сърцето ми!, а... :blush: кво ще кажеш...
- ох, ненормален си :yes-yes:
- аз ще се снимам и ще му пратя материали да си работи, че то не се знае :yes-yes:
как да не го целунеш такова просто... :въздъх:... миличкото...

8. кафето

не съм те чувала от 4 дни :ококор:
разбирай: не съм спала от 2 нощи...
не ми вдигаш телефона, а на третия ден ми се развали тъпия компютър... => вкъщи няма смисъл да стоя, затва отивам в кафето...
пътувам към кафето...
пътувам...
още пътувам натам... пиша по връзките на метрото...
мамка му и кафето, колко е далече...
в кафето съм, побърквам се...
минах по друг път към кафето, за да мога да се разсейвам с неща, които не съм виждала досега... много зяпах и нищо не видях...
идвам в тва кафе от известно време, достатъчно дълго, за да си казваме усмихнато здрасти/чао със пича, дето го държи, достатъчно дълго и за да се заговорим, но никога не се е случвало, той неслучайно е пич, просто усеща, че неслучайно съм сама и не ме притеснява.
влизам зомбирано и си сядам на закътаната маса, в тази точно сутрин тя ми е любимата... иначе сички маси в тва кафе са ми любими...
идва пича и си поръчвам чай и цигари... получавам абсолютно веднага и поемам глътка облекчение...
неделя сутринта е... нищо чудно, че няма никой... нищо чудно, и че аз съм тук, самичка, нищо чудно, че времето е начумерено, все пак не съм те чувала цели 4 дни :(( през главата ми като влакове минават страшни мисли...
последния път се разделихме добре, както обикновено => не може да си ми сърдит => :ококор-от-ужас: = предпочитам да си ми сърдит, тва поне е поправимо... :((
отчаяни опити да се разсея през последните 4 дни... побърквам се, предпочитам да знам, колкото и да е страшно, предпочитам го пред неизвестността... дори мисля, че 1 много дълъг период на неизвестност би ме докарал до страшни прояви... :ококор-от-ужас:
отчаян опит да се разсея N... не помня вече...:
концентрирам се върху кафето... започвам да изброявам нещата, заради които идвам тук:
- пича, който го държи – чужденец е, личи му по акцента, но не знам откъде е; изглежда добричък, не ме притеснява.
- чая – не е на пакетчета, а е абсолютно истински, сервира го в стъклени чаши от 2 части, вътрешната част е като колба малко, в нея е чая, изваждаш я, на дъното си има дупчици, през които изтича водата, вътрешната част си я оставяш в капачето, което е като чинийка...; чайовете имат страхотни имена: аз пия чай за любовници, още има чай от пустинята, 8 разбойника и дугите не ги помня, а пича си взе менюто.
- масите – те всъщност са или старинни шевни машини, тея металните с 1 педал и колело, или шкафчета, с разни малки чекмедженца, в които съм намирала какво ли не – разни старинни ориенталски портмонета, монети от 1 време, миди..., които пича е оставил, но никой не краде, и други неща съм намирала, които хората са оставяли – повече писма, книги, страници от книги /веднъж намерих там 1 книга, пусната на свобода, прочетох я и я пуснах пак там/, картички, цигари, запалки, кибрити, кафе-късметчета, билети от метрото, от тея, дето важат за цял ден или седмица, дъвки /неупотребявани/, химикалки, моливи, рисунки върху салфетки, върху сметки, върху листчета от agendaи /веднъж намерих 1 цяла agenda, имаше записки на всеки ден – от различни хора/, върху билетите, кутиите цигари, картичките и сичко, върху което може да се пише.
- картичките със снимки на града от преди 1 век – по стените и под стъклата на “масите”.
- визитките, пъхнати под стъклото на 1 от масите, наричам я рекламната маса.
- столовете – стари и дървени, с резба, като тея на село, от отдавна.
- раклите – покрити с ориенталски възглавници, които служат за диванчета.
- старинния фотоапарат на стената.
- старите кожени портмонета ~.
- куфарите и 4антите от 1 време ~.
- албуми със затворени кожени корици ~.
- черно-белите снимки ~.
- фенера със свещ на стената.
- оплетените сухи цветя с накацали жълти великденски пилета, които висят от тавана точно над закътаната ми маса.
- отворения калъф за цигулка + цигулката на стената.
- част от шкаф на стената.
- огромен стар куфар, отворен, на последния рафт над малкия бар, между някви бутилки луксозен алкохол, който е повече за гледане, отколкото за пиене.
- витринката /част от старинен шкаф/ с разни сувенири и джунджурийки... неща, които човек си събира като спомени през целия си живот
:въздъх: страшните мисли разорават сичко тва, просто ми е прекалено тежко да ги описвам и тях; а цигарите паля 1 от друга, чаят ми още изстива... мисля, че гледам празно и пиша трескаво, а цигарата виси от устата ми и понякога ръси пепел върху страниците
изведнъж ожаднявам бясно, но чаят ми не е за наекс. Отивам до бара, който не се вижда от мойта маса... пича си чете нещо и пуши... моля го за портокалов сок; докато ми го налива, неочаквано и за мен, и за него казвам:
- какво четеш...
той се опулва, но не ме поглежда, докато не напълни чашата, хвърля ми смутен поглед, когато ми я подава, взимам си сламка и се чудя как да си тръгна, баси срама, но той най-после проговаря...
- “Легионът”
- ааааа!... кое издание?...
- последното...
- ааа... - :blush: - превеждала съм я... казвам, за да обясня доматения си вид...
- :))
- от там си, нали... четеш превод от родния си език... мамка му...
- стига, де... сега съжаляваш, че ме заговори ли...
- да!... – изпод сведен поглед
- жалко, мислех да дойда на масата ти :(
тя вдигна поглед... сега той гледаше някъде зад бара си... червен и той...
- :въздъх: - айде...
на масата, зад чашата и зад цигарата, по-спокойно, като на своя територия
- не се срамувам от превода си... знам си възможностите... мога много неща...
- :ентусиазирано-утвърдително-кимане:
- не разпознах акцента ти просто... което е абсурдно
- хихихихи
- :объркано-:)
- акцента ми е абсурден :))... измислих си го... доста работих върху него... да :))... за да не ме разпознават откъде съм... вече даже и моя си език говоря с акцент... :))-много-доволно:
- :ококор: - наум – откачАлкааа :))-много-доволно:
- не е, защото ме е срам... просто живея на различни места, които ми харесват, където и да са по света... изживявам се като гражданин на света 1 вид :))
- ох, олекна ми... нямаш представа колко много всъщност...
- хихи...
- :)... от колко време си тук?...
- ами от 2 години някъде... за 1 седмица реших, че ме кефи и искам да остана, и почнах да търся място за кафето си... нося си го с мен... или тва, което мога... донасям си повечето неща от предишното място, където съм бил и си го допълвам с разни неща оттук... :)...
- :ококор: уаау... не знам какво да кажа...
той отива до бара и се връща с цигарите си и чай
- сега си ти наред :)
- моля?
- Ами аз си махнах въпросителния знак над главата, сега си ти наред :)
ако тва го беше казал някой друг, тя щеше да му разбие мутрата, обаче... не е чувала малкото си важно нещо от 4 дни... пък и тоя е баааси откачения тип
- ти не си странна, ти си абсурдна просто... никой друг не идва в неделя сутринта, и то сам...
- :въздъх:
тя довършва с няколко бързи дръпки цигарата си, отпива сок, изважда вътрешната част от чашата си, слага си много захар, разбърква я, пали друга цигара, дръпва силно, сякаш така дърпа какво да отговори
- ... – свива рамене
- :)
- както ти нямаш обяснение защо идвам, така и аз нямам обяснение защо други не идват - :) и свива рамене - ...твой ред е!... :)
- ами олекна някак и на мен като ти разказах за акцента си...
- не си ли го разказвал на други...
- ми не... не се връзва с намерението ми да не ме разпознават :)
- офф... да, бе... е, добре, де... ако те попитат откъде си, какво отговаряш?...
- изреждам сички места, на които съм бил... места, не държави... градове... понякога даже само части от градове...
- :) ама че сладур си ти... не е истина...
телефонът й иззвънява, тя се стресва, от вълнение едва уцелва копчето
- сладурче, ще те убия!
- аз ще те убия, сладурчето ми, че не ме оставяш да спя, 100 пъти си звъняла...
- ами че аз откъде да знам, че спиш - :сърдито: - хората като не искат да ги будят, най-малкото си изключват звука на телефона...
- :) - :GUUU6: - и ти ми липсваше, сладурчето ми...

9. отчаяни опити да се разсея

теория на културата – имам контролно скоро, опитвам се да се разсея като уча :ококор: Шлайермахер: трябва да разберем автора на един текст по-добре даже и от тва как той самия се разбира :ококор: т.е. да разберем какво той е казал подсъзнателно, без да иска :ококор: ти можеш ли го тва?... :ококор:
опитът е неуспешен, вместо тва съвсем успешно обявявам бойкот на безсмислените дисциплини и в психологията, и в куристорията /аз съм над тея неща като контролни, курсови работи, присъствия и т.н./ сладурчето ме пита: че ти на кво ходиш тогава? :обърк:... ми на психопатология :озъб:

стаята, в която имаме упражнения по психопатология – на вратата пише “учебна зала”, обаче не могат да ни заблудят... тва си е стаята, в която лудите гледат телевизор... който е много античен, миличкия...1/3 от столовете са изтърбушени, а саксиите са от изрязани пластмасови бутилки от кока-кола-2л , дограмата е преебана и прозореца почти не се отваря, сещай се колко е кислорода, когато 20ина братя психолози, жадни за знание се набутат вътре, часовника е назад, което е хубаво, щото така винаги има повече време... най-тягостния момент от сяко упражнение ми е, когато пациента влиза и трябва да мине през нагъчканите ни столове, за да стигне до мястото си, защо, мамка му, не го сложим да седне непосредствено до вратата?... никой не закъснява за тва упражнение, никой няма да му пречи като почне да говори и после ще може бързо да се изниже, миличкия

генериране на тъпи въпроси по време на упражнение по психопатология – опитът е неуспешен... :въздъх: прекалено съм умна  не мога да стъпя и на малките пръсти на братята психолози, колко тъжно

рапъра евгени – рапъра евгени е с шизофрения, сега е маниакален, мисли се за господ, постоянно говори в рими и не може да стои на 1 място, когато го пуснали да си ходи, за да поканят и друг пациент, той се върнал, като го отпратили пак, видимо се ядосал; казал на едно от мойте сладурчета, че прилича на пол гаскойн... още се мотахме в двора на лудницата, когато рапъра евгени се показа на един от прозорците на 3тия етаж и ни пита как е времето, затопля ли се вече... аз на упражнението с рапъра евгени не съм била и сладурчето ми въобще не прилича на пол гаскойн, обаче ако някой път рапъра евгени ми поиска цигара в двора на лудницата, ще му дам с удоволствие, той е пич.

форума – не ми се спи и съм решила да чета подред сички постове... принтвам си няколко теми на Х /няма да й казвам ника, става ми жал/ и отивам да си ги чета в тоалетната... точно в момента съм толкова ядосана на нещата, които /не/ ми се случват, че ми се иска да кажа, че после ги ползвам като тоалетна хартия... :( ... уви, много са твърди листовете, а принтера ми сдъвква тоалетната хартия :(... ма чак толкова зла не съм, стигала съм до фазата, когато ми става много жал за такива хора :подсмрък:
трябва ли да отбелязвам, че опитът е неуспешен, съвсем успешно се изнервих още повече

150 години фотография в Испания – вчера, отидох само за да си намеря някакво занимание, да не седя в нас да цикля... но беше хубаво... спирахме пред сяка една фотография... някак си задълбочено беше...
опит... успешен като че ли... :объ?рк:

10. камерата – семеен приятел

- хей, сладур4ето ми... чакам Валс да дойде да пиеме... нейната философия за живота е “живота смърди”... Е, живота верно смърди, ма на цъфнали дървета, ма Валюуууу, казвам й... НЕ!... тва на нея не може да й се обясни въобще... ето я, виждаш ли я... пак е сърдита, от 100 км й личи, бааси тц-тц-тц... толкова за Валс, няма да разказвам за нея повече, докато не я видя доволна от нещо :озъб:...
ето ти, сладурчето ми, 1 хайку, кацнало специално за теб на перваза на прозореца в кухнята...

вали дъжд
коли чакат послушно
светофара да светне зелено

11. гушкането

- тихо сега, сладурчето, да си изгледам сериала...
- айде гледай, хихи...

...пук.... здрасти, сладурче, виж какво си направих... да имам какво да си гушкам докато си далече... обаче тя ме ревнува от теб, защото я гушкам, а си мисля за теб :озъб:

- хихихи... като моя душ, и той ме ревнува от теб :озъб:
- трябва да ги съберем, мойта студена статуя и твоя горещ душ... :(...
- когато ние самите се съберем :(
- :(
- е, можеше да ме пооправиш на някои места...
- :ококор: комплименти ли си просиш...
- :blush:

12. добро утро

разбуждам се бавно, но не отварям очи... за да си го погледам още малко... сигурно се усмихвам, не знам... а може и в съня си да се усмихвам, не знам... но той със сигурност ми се усмихва ... : ) хм... усмихвам се и аз всъщност, защото слънцето си провира пръстите през разкривените щори и ме гъделичка... хихихи... и все пак чувствам студ... половината ми одеяло е паднало на пода, а аз съм се сгърчила... от студ... от гъдел... ох.... образите от последните сънища още не са се разсеяли и затва съм толкова объркана сигурно :ококор:обърк:ококор:
разгъвам се бааавно и, залитайки, стигам до печката... покатервам се върху нея, ама като бебетата, опирам се с една ръка /с другата държа камерата/ и давай! левия крак... айде сега десния, дай!дай!дай! Юхууу... ТОплооо :ококор:озъб:
трябва да му кажа, че ми е студено... пускам камерата...
здрасти, сладурчето ми, студено ми беше като се събудих и се сетих за теб... сега ще си направя чайче от липа, ще се увия в леглото и ще си представям, че ме гушкаш : ) айде, сладурчето ми : ) добро утро : )
смъквам се бааавничко от печката, спъвам се в разни книги около леглото... оф, легло... матрака, на който спя... ма то си е легло, само дето... както и да е... докато вдигам завивката се разхвърчават разни листове и химикалки... ох, пак съм работила до късно и съм оставила сичките си боклуци наоколо : ) много обичам : ) ... босия ми крак стъпва върху молив, подострен добре, много ясно... ох... добро утро и на теб... увивам се в завивката и тръгвам към кухнята : ) уф... сега пък няккъв дебел речник се спъва в палеца ми : ) мамка му, как ме заболя :озъб:

13. обичам те

листа
на който разпечатах
първото стихотворение
което посвети на мен
е розов
нося го със себе си
навсякъде
в джоба си
ако нямам джоб –
в ръката си
и мачкам го любовно
и думите се мачкат
и смисъла
и любовта ти също
защото въпреки че те е страх
да ми кажеш
“обичам те”
тва е единственото
което казваш
дори когато само ме погледнеш
от прозореца на icqто
с някое
усмихнато
озъбено
изцъклено
или разплакано
емотиконче
имам вече
цяла колекция
от начини
по които казваш
“обичам те”
събирам ги
като доказателства
че съм съществувала

14. "прощално" *

/на най-важното нещо
с пожелание все пак да не стане така/

понякога ще идвам във съня ти
като закъснял, загубил давност sms
включвай телефона си понякога,
че с voicemailа ти вече си омръзнахме

не казвай ало като вдигаш
не е нужно даже да говорим
върши работа и тънката илюзия,
че вратата още е отворена

и на стената още в абсурдната си безтегловност
виси етюда на разделеното ни за----1,
което аз изкуствено разтеглих
в ерзацно литературно съществуване

понякога съня ти леко ще одрасквам
като 1 от многото случайни успоредни прави
която, за да продължава себе си да удължава,
сама да трие трябваше следата си


*/eMM’s special remix/

15. закъсняло съобщение

толкова е студено, 4е даже не мога да заплача...
/прибирам се от работа; под4ертавам, 4е е тъмно и е неделя/
в смисъл, 4е физиономията ми се гър4и, оба4е не мога да си стоп/л/я сълзичка...
пиша ти от спирката, на която вече 15 мин чакам няккъв трамвай
надявам се поне на теб да ти е топло. прилагам и снимков материал
p.s. в такива моменти не знам що, ама любовта ми така ме изпълва, 4е имам чувството, 4е ще се пръсна. отбелязвам в случай, че следващия sms е нещо като: пускай телепортирника и идвай да ме събереш, че ше ме затрупа снега... : (

16. mms session

отивам на кино сами4ка
вървя и снимам с телефона
нещата, покрай които минавам
и любимата улична котка
и светофара
и кофата, в която винаги
си плюя дъвките
но все не уцелвам
и дървото
и следващото дърво
и листо в локва
и себе си
и едната си ръка
и после другата
и кецовете си
мръсни са, знам
вчера валя
и децата
с бабите
и дядовците
които ги прибират от училище
и светофара
и гълъбите по светофара
и дядото, който събира гълъбите
и ги храни
без да го е страх от пти4ия грип
и рейса
е, миризмата в рейса
не мога да снимам
но така като че ли е по-добре
и вътрешната част на джоба си снимам
без да искам
но снимката е хубава
и небето ти снимам
и ти откъсвам малко
от моя ли4ен 4ерен облак
и ти събирам пар4eнцата mjoy от билбордовете
вървя и събирам парченца
от тукисегато с цели лешници
все едно, 4е ме водят при теб
и разни мацки ти снимам
по които би се загледал
тях ти ги снимам на clip4ета ; )
отивам първо в orange
пича там ме разпознава вече
усмихва ми се и ми казва здрасти
оттам излизам олекнала с 40 кинта
и раница натежала с 5 книги
1 от които
е тая, от която ти ми чете снощи
разни хубави неща
иска ми се да ти снимам
няколко усмихнати лица в салона
с отразен в очите happy end
но ще е някак неприлично
и още искам
себе си в очите ти да снимам
но това е някак така... : (
засега...
непостижимо...

17. порно

2те йорита
тва на пижамата
и плюшеното на монитора
се споглеждат
и се разпознават
и загубват интерес
по-интересен съм им аз
който

[CENSURED]

18. контролно по социология/2

/съжителството на хората един с друг, преплитането на намеренията им, връзките помежду им – всичко това е средата, в която се разгръща индивидуалността на отделния човек/
цитат по памет, казаха, че било Елиас, въобще не знам... :blush:

всеки ден 1 и също
отваряш вратата
за да излезеш при другите
още непристъпил
и вече озовал се
1 до друг с някой
1 до друг до 1 до друг до 1
всеки ден и навсякъде
и 1ственото разнообразие
е да играеш ролята
ту на 1ия, ту на другия
зависи от коя страна
на улицата вървиш
...
зад острия ъгъл
блъскаш се в някого
ти се олюляваш
а той пада
и докато пак се изправи
в него вече се е забило
дълбоко философско ти
мамка ти
с връх топнат в гнева ти
от поредния друг
който не гледа къде ходи
или в небето строи си планета
а пък в теб се забива
за пореден път
острото чувство на нужда
от малко anger-management
псевдотерапия на промоция
и тогава
вместо надясно
кръгом и наляво
влизаш в другия ръкав на метрото
и тръгваш в обратна посока
по пътя от джоба ти падат
стъпки в прахта
погледи
поздрави
като трохите на Гретел
които, уж, сочат ти пътя
от 1ия, който играеш сега
до другия, който
ще играеш на връщане
трохите обаче
изяждат ги другите
или 1те, все тая
защото самите
те разпилели са се
в илюзията си за рагръщане
и какво друго да им остане
тогава освен
от индивдуалността
ту на другия, ту на 1ия
гладно да лапат парчета
току виж попаднали
на някое мърляво
парченце от себе си
което утре отново
да натрошат по спирките
тръгнали по нечии чужди
стъпки в прахта
погледи
поздрави

19.

- ох, сладурчето ми, като кажеш така “много бях нещастен” и ми идва да те сгъна на 4 и да те гушна целия като огромна плюшена играчка :GU6IGU6IGU6I:
- :ококор: а аз така съм си притиснал слушалката към ухото, все 1 искам да си я намушкам в главата, за да те чувам отвътре и да станеш 1 от гласовете :ококор:
- :размаз-от-кеф: хихи
- :озъб:
.
.
.
- ох, сладурчето ми, ще откача вече, ако не те видя, не издържам... сериозно : (

20. psyche & cupid

седеше на пода, сгъната на 3, и хрупаше нервно близалката си...
тя по принцип никога не беше вярвала в “знаци”, даже и като малка, обаче да затворят залата с psyche & cupid на Canova, точно когато с малкото важно нещо решиха най-после да се видят точно там си беше ГИГАНТСКИ знак... мамка му... от многозначителните :ококор:
цял ден беше обикаляла Лувъра... не го срещна, много ясно... Лувъра да не е неква си проста бяла спретната къщурка с 2 липи отпред, баси... пък и той не знаеше, че тя ще реши да си махне краката, бродейки цял ден из залите с наивното очакване да го срещне по-рано от ориентировъчния час... до който оставаха някъде 2 часа и половина...
да му се обади... да не му се обади... да му се обади... да не му се обади... да му се... да не му се... да му се... да не му се... офф, тя беше вцепенена, ако беше с ума си, отдавна да му се е обадила...
почна нова близалка... едва си я отвори... баси, а трябваше да е лесно, трябваше да е лесно...
толкова хора, толкова мноооого хора... ще дойде... няма да дойде... ще дойде... няма да дойде... ще... няма... ще... няма... ще дойде, много ясно, ма тя дотогава completely ще е off... така че... офф... няма такава близалка, която да издържи повече от 5 минути в устата й при тея нерви просто...
последната я спаси ИНСАЙТЪТ, революционен ИНСАЙТ просто, исторически... добре, че се случи, че не знам кво щяхме да я правим, миличката... няква туристка си изпусна албума на Лувъра точно в краката й и той естествено се отвори на страница с няква картина на няккъв си, когото никога не беше и чувала, обаче :ококор:
тя засмука близалката си като бебе биберон, събра си нещата, извади си албума и картата и си запробива път между хората : )
.
.
.
той седеше на пода и си драскаше нещо на коляно... тя се свлече до него, все 1 го прави за 100хиляден път и той я погледна снизходително
- най-после, къде се мота толкова време : )
- офф, все 1 не ме знаеш кви са ми бавни невроните :blush:
отпусна глава на коляното му и той я погали
- ами ако не бях загряла и не бях дошла... : (
- е, глупости сега... аз си знаех, че ще дойдеш... пък и още знам как се ползва телефон все пак...
- тва е хубаво, че си в час, щото аз тотално откачих :ококор:blush:
- : ) сладурчето ми...
и тва беше. В смисъл, целунаха се и нататък е ясно, мисля :озъб:
- кво си драскаш...
- правя й remix, че е много зле, миличката...
- мдаааа... вярно, че е глуповата... но слава богу, че я е НАРИСУВАЛ :ококор:
- : )
- : )
:озъб:

21. край

вързана за леглото
гола
на колене
току що свършила
още чувствам ехото на спазмите
като мои лични малки
размествания на корови пластове

шията ми
изпохапана
изсмукана
сякаш изтъняла
заплашва
под тежестта на празната глава
да се прекърши като на пиле

а ти ме гледаш
просто гледаш ме
изпразнена от свойте течности
и пълна с твоите
отъркваш се в мен
за да попиеш
аза разтворен в потта ми

краят разбива..
:)))